7.11.2020 г., 9:34  

Книга за осъмване

432 6 19

Дали сте чели скоро книга,

и тя така да ви владее,

че времето ви да не стигне

и да си легнете със нея?

 

Да я прелиствате – до края,

и всяка дума да е обич,

и сякаш някой да е драскал

несподелената ви орис?

 

И с ненаситната си жажда

да я будувате – до късно,

Така ли някога се раждат

душевните ми земетръси,

 

щом с бавен шепот и – безплътни,

със мен започват да говорят

месарят, блудницата, пътник

и още непознати хора?

 

След тях душата ми се пълни

и от вълнения не мига.

От светлината – щом си тръгна,

в ръцете ми сложете книга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...