7.11.2020 г., 9:34  

Книга за осъмване

430 6 19

Дали сте чели скоро книга,

и тя така да ви владее,

че времето ви да не стигне

и да си легнете със нея?

 

Да я прелиствате – до края,

и всяка дума да е обич,

и сякаш някой да е драскал

несподелената ви орис?

 

И с ненаситната си жажда

да я будувате – до късно,

Така ли някога се раждат

душевните ми земетръси,

 

щом с бавен шепот и – безплътни,

със мен започват да говорят

месарят, блудницата, пътник

и още непознати хора?

 

След тях душата ми се пълни

и от вълнения не мига.

От светлината – щом си тръгна,

в ръцете ми сложете книга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...