7 нояб. 2020 г., 09:34  

Книга за осъмване

438 6 19

Дали сте чели скоро книга,

и тя така да ви владее,

че времето ви да не стигне

и да си легнете със нея?

 

Да я прелиствате – до края,

и всяка дума да е обич,

и сякаш някой да е драскал

несподелената ви орис?

 

И с ненаситната си жажда

да я будувате – до късно,

Така ли някога се раждат

душевните ми земетръси,

 

щом с бавен шепот и – безплътни,

със мен започват да говорят

месарят, блудницата, пътник

и още непознати хора?

 

След тях душата ми се пълни

и от вълнения не мига.

От светлината – щом си тръгна,

в ръцете ми сложете книга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...