Книга за осъмване
Дали сте чели скоро книга,
и тя така да ви владее,
че времето ви да не стигне
и да си легнете със нея?
Да я прелиствате – до края,
и всяка дума да е обич,
и сякаш някой да е драскал
несподелената ви орис?
И с ненаситната си жажда
да я будувате – до късно,
Така ли някога се раждат
душевните ми земетръси,
щом с бавен шепот и – безплътни,
със мен започват да говорят
месарят, блудницата, пътник
и още непознати хора?
След тях душата ми се пълни
и от вълнения не мига.
От светлината – щом си тръгна,
в ръцете ми сложете книга.
© Валентина Йотова All rights reserved.
