4 dic 2023, 17:23

Кобилката от мокрите треви

800 4 1

КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ

 

... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,

през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,

листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,

вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив,

в нивите с бодил и троскот – за какъв ли са ти чеп? –

сигурен съм! – даже Господ съхне от любов по теб,

само Тя за теб не мисли! – ляга си без теб да спи,

в сънищата нейни – чисти, цяла нощ цъфтят липи,

през дъбрави с мак и билка здраво сбруята ѝ дръж! –

 

тя е росната кобилка! – шемет в цъфналата ръж,

с три невидими сиджимки в гривата си сплела стрък,

тя ти хвърля светли примки! – и след теб опъва лък,

тих дъждец ли я наръси с вихри мека белота,

душ ли след оргазми къси взе си кротко в есента,

тътриш се към своя заник цял живот след Нея ти! –

никому ненужен странник, спрял пред нейните врати,

спиш в полета с мокра слама, в изпотъпкани цветя,

в светла зрителна измама! – твоят ден си отлетя.

 

Тя – звездица в черна щерна, трепка върху теб едва! –

Тя – кобилчица в люцерна! – кръсти изгрева с глава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...