КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив,
в нивите с бодил и троскот – за какъв ли са ти чеп? –
сигурен съм! – даже Господ съхне от любов по теб,
само Тя за теб не мисли! – ляга си без теб да спи,
в сънищата нейни – чисти, цяла нощ цъфтят липи,
през дъбрави с мак и билка здраво сбруята ѝ дръж! –
тя е росната кобилка! – шемет в цъфналата ръж,
с три невидими сиджимки в гривата си сплела стрък, ...