M1234567891 (Миночка Митева)
418 12722
30 sept 2014, 10:45

Кодирана е душата ми да страда 

  Poesía
1059 0 12

Съдбата в коридора на времето

с лъчистоструйна светлина,

прашец златист нехайно пръсна

в зародиша на моята душа.

 

И чух на ехото отсреща име

с кодирани букви до една,

после невидима  през ефира,

като приказна фея отлетя…

 

И тръгнах аз по път готов

от хиляди атоми изграждан,

а някъде в улея космичен суров

виждах ясно своето раждане.

 

Над мен всемира необятен

зовеше нежно моето име,

а земята твърда непонятна

ми нашепваше върни се…

 

Начертана е съдбата ти отгоре

и прашеца златен още ти личи,

но тук долу на земята, не може

мракът светлина да претвори.

 

На бурени и тръни ще оставяш

по частица от радост и беди,

кодирана е душата ти да страда,

още преди да се роди!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре казано и някак с надежда- не ме заболя изобщо от откритието, че душата ми ще страда, напротив, с голяма топлина и нежност ме прегърна тази истина и аз приемам! Приемам това страдание!
    Поздрав за невероятното стихотворение, струва си да се препрочита!
  • Съгласен съм с тази философия.
  • !!!
  • БРАВО ТИ!!!
    Много, много хубав стих!
    Парва ти съвсем изненадващо с прозрението, че сме тук, на тази грешна земя, за да страдаме и когато се научим на това, тогава да живеем...
    Благодаря ти за стиха и споделеното откровение!
  • Уникален, силно въздействащ стих, с оригинално философско послание!
    Поздрави и от мен!
  • Поздравления за стиха и от мен!
  • Стихотворение филосовски изградено !Посланието е широко закодирано в признанието на поетесата!Но орисията и е такава с пламък вечно да гори.Макар че както казва тя...
    /кодирана е душата ти да страда,
    още преди да се роди!
    Поздрави за хубавия стих!Усмивки!!!
  • Хубаво !
  • Moже би е точно така... замисли ме.
  • Много мъдрост има в тази творба,Миночка!
  • Дълбоко философско стихотворение.
    Ако това ще те успокои - всички сме тук, за да страдаме, но ни крепи
    вярата в очакваното.
    Много ми хареса творбата ти! Поздрав и много успехи!
  • "На бурени и тръни ще оставяш
    по частица от радост и беди,
    кодирана е душата ти да страда,
    още преди да се роди!"

    С горните редове, голяма истина казваш, Миночка, подготвена от целия предшестващ стих.
    Силно и убедително стихотворение, което ме накара дълбоко да се замисля над вечните въпроси: "Кой съм? Откъде идвам? Накъде отивам?"

    Поздравление за стиха!
Propuestas
: ??:??