30.09.2014 г., 10:45 ч.

Кодирана е душата ми да страда 

  Поезия
1333 0 12
Съдбата в коридора на времето
с лъчистоструйна светлина,
прашец златист нехайно пръсна
в зародиша на моята душа.
И чух на ехото отсреща име
с кодирани букви до една,
после невидима през ефира,
като приказна фея отлетя…
И тръгнах аз по път готов
от хиляди атоми изграждан,
а някъде в улея космичен суров
виждах ясно своето раждане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Предложения
: ??:??