Съдбата в коридора на времето
с лъчистоструйна светлина,
прашец златист нехайно пръсна
в зародиша на моята душа.
И чух на ехото отсреща име
с кодирани букви до една,
после невидима през ефира,
като приказна фея отлетя…
И тръгнах аз по път готов
от хиляди атоми изграждан,
а някъде в улея космичен суров
виждах ясно своето раждане. ...