Кодирана е душата ми да страда
Съдбата в коридора на времето
с лъчистоструйна светлина,
прашец златист нехайно пръсна
в зародиша на моята душа.
И чух на ехото отсреща име
с кодирани букви до една,
после невидима през ефира,
като приказна фея отлетя…
И тръгнах аз по път готов
от хиляди атоми изграждан,
а някъде в улея космичен суров
виждах ясно своето раждане.
Над мен всемира необятен
зовеше нежно моето име,
а земята твърда непонятна
ми нашепваше върни се…
Начертана е съдбата ти отгоре
и прашеца златен още ти личи,
но тук долу на земята, не може
мракът светлина да претвори.
На бурени и тръни ще оставяш
по частица от радост и беди,
кодирана е душата ти да страда,
още преди да се роди!
© Миночка Митева All rights reserved.
