7 feb 2020, 10:27

Кофа за боклук

1.1K 1 0

От гърдите към хранопровода

Моля се чувствата си да повърна

Прясна помия директно от завода

за ужас, в който умът ми се превърна

 

Вечно пълен е складът със срам и вина

Покоя гризат прегладнели съмнения 

Душата ми постна е любимата им храна

Ослаждат им се горчивите вълнения

 

Мухъл и плесен по моя череп виреят 

Прастари загнили мисли се разлагат 

Боклуджите да ги изхвърлят не смеят 

Зяпайки коя е по-токсична се обзалагат

 

Звъннах, почистваща фирма извиках

С кислородни маски и скафандри дойдоха 

Миризмата халюцинации им предизвика 

Извиниха ми се и побягнаха без посока 

 

Можеше да бъде фабрика за подаръци

Вместо това стопанка на бунище станах

От малкото огризки си строя замъци 

Да се наранявам с надежда не престанах

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....