7 февр. 2020 г., 10:27

Кофа за боклук

1.1K 1 0

От гърдите към хранопровода

Моля се чувствата си да повърна

Прясна помия директно от завода

за ужас, в който умът ми се превърна

 

Вечно пълен е складът със срам и вина

Покоя гризат прегладнели съмнения 

Душата ми постна е любимата им храна

Ослаждат им се горчивите вълнения

 

Мухъл и плесен по моя череп виреят 

Прастари загнили мисли се разлагат 

Боклуджите да ги изхвърлят не смеят 

Зяпайки коя е по-токсична се обзалагат

 

Звъннах, почистваща фирма извиках

С кислородни маски и скафандри дойдоха 

Миризмата халюцинации им предизвика 

Извиниха ми се и побягнаха без посока 

 

Можеше да бъде фабрика за подаръци

Вместо това стопанка на бунище станах

От малкото огризки си строя замъци 

Да се наранявам с надежда не престанах

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...