Кофа за боклук

От гърдите към хранопровода

Моля се чувствата си да повърна

Прясна помия директно от завода

за ужас, в който умът ми се превърна

Вечно пълен е складът със срам и вина

Покоя гризат прегладнели съмнения 

Душата ми постна е любимата им храна

Ослаждат им се горчивите вълнения

Мухъл и плесен по моя череп виреят 

Прастари загнили мисли се разлагат 

Боклуджите да ги изхвърлят не смеят 

Зяпайки коя е по-токсична се обзалагат

Звъннах, почистваща фирма извиках

С кислородни маски и скафандри дойдоха 

Миризмата халюцинации им предизвика 

Извиниха ми се и побягнаха без посока 

Можеше да бъде фабрика за подаръци

Вместо това стопанка на бунище станах

От малкото огризки си строя замъци 

Да се наранявам с надежда не престанах