7.02.2020 г., 10:27

Кофа за боклук

1.1K 1 0

От гърдите към хранопровода

Моля се чувствата си да повърна

Прясна помия директно от завода

за ужас, в който умът ми се превърна

 

Вечно пълен е складът със срам и вина

Покоя гризат прегладнели съмнения 

Душата ми постна е любимата им храна

Ослаждат им се горчивите вълнения

 

Мухъл и плесен по моя череп виреят 

Прастари загнили мисли се разлагат 

Боклуджите да ги изхвърлят не смеят 

Зяпайки коя е по-токсична се обзалагат

 

Звъннах, почистваща фирма извиках

С кислородни маски и скафандри дойдоха 

Миризмата халюцинации им предизвика 

Извиниха ми се и побягнаха без посока 

 

Можеше да бъде фабрика за подаръци

Вместо това стопанка на бунище станах

От малкото огризки си строя замъци 

Да се наранявам с надежда не престанах

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...