3 jul 2020, 0:12

Кога ли...

  Poesía
834 1 5

"Живот ли бе да го опишеш" – казват,

от всеки ъгъл – буря, дъжд, стихия.

Във сънища и блянове нагазвам,

преравяйки за сбъдната магия.

 

Магьосниците вече оредяха

и всяка взима непосилно скъпо.

Съдбата ми дори не ще да чака,

защото в огън кой ли ще да стъпи.

 

Покривам се с воали от надежда

и крия незарасналите рани.

Слепците щом започнат да проглеждат,

съдбата ми мечтите ще нахрани!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...