Кога ли...
"Живот ли бе да го опишеш" – казват,
от всеки ъгъл – буря, дъжд, стихия.
Във сънища и блянове нагазвам,
преравяйки за сбъдната магия.
Магьосниците вече оредяха
и всяка взима непосилно скъпо.
Съдбата ми дори не ще да чака,
защото в огън кой ли ще да стъпи.
Покривам се с воали от надежда
и крия незарасналите рани.
Слепците щом започнат да проглеждат,
съдбата ми мечтите ще нахрани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
