18 dic 2018, 16:33

Кога поетите умират

516 0 2

Ще кажете: „Поетите умират,
изгубят ли божествената лира.“
Изкуството света ще преобърне -
на гробище, ако това се сбъдне.


Поетите са влюбени в живота
и с жар превземат всяка кота.
От себе си частици те оставят,
във всичко, пред което се изправят.


И ден след ден олющва се душата,
оголена намята се със тишината.
Така окрадени поетите умират,
след тях клошар по нещичко намира.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлан Тонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Lilia_Anna.
  • Лирата на поета е божествена тогава когато пее и възхвалява Бог, Който му е дал този талант. Цар Давид, е възпял Бога в своите Псалми и така е станал божествен. Когато обаче поетът възхвалява творението и го превръща в идол, отделяйки го от неговия Създател, той според притчата закопава таланта си в земята. Този възглед, който битува в тези среди, че видите ли Бог ни е дал талант защото ние сме специални, всичко което пишем е докоснато от Бога е абсолютна заблуда на горди хора, които въпреки гордостта си са съгласни да има родова връзка с животинския свят. Странно противоречие. След като пишем за Бог и божествената действителност нека сме коректни.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...