18 дек. 2018 г., 16:33

Кога поетите умират

521 0 2

Ще кажете: „Поетите умират,
изгубят ли божествената лира.“
Изкуството света ще преобърне -
на гробище, ако това се сбъдне.


Поетите са влюбени в живота
и с жар превземат всяка кота.
От себе си частици те оставят,
във всичко, пред което се изправят.


И ден след ден олющва се душата,
оголена намята се със тишината.
Така окрадени поетите умират,
след тях клошар по нещичко намира.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлан Тонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Lilia_Anna.
  • Лирата на поета е божествена тогава когато пее и възхвалява Бог, Който му е дал този талант. Цар Давид, е възпял Бога в своите Псалми и така е станал божествен. Когато обаче поетът възхвалява творението и го превръща в идол, отделяйки го от неговия Създател, той според притчата закопава таланта си в земята. Този възглед, който битува в тези среди, че видите ли Бог ни е дал талант защото ние сме специални, всичко което пишем е докоснато от Бога е абсолютна заблуда на горди хора, които въпреки гордостта си са съгласни да има родова връзка с животинския свят. Странно противоречие. След като пишем за Бог и божествената действителност нека сме коректни.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...