18.12.2018 г., 16:33

Кога поетите умират

519 0 2

Ще кажете: „Поетите умират,
изгубят ли божествената лира.“
Изкуството света ще преобърне -
на гробище, ако това се сбъдне.


Поетите са влюбени в живота
и с жар превземат всяка кота.
От себе си частици те оставят,
във всичко, пред което се изправят.


И ден след ден олющва се душата,
оголена намята се със тишината.
Така окрадени поетите умират,
след тях клошар по нещичко намира.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлан Тонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Lilia_Anna.
  • Лирата на поета е божествена тогава когато пее и възхвалява Бог, Който му е дал този талант. Цар Давид, е възпял Бога в своите Псалми и така е станал божествен. Когато обаче поетът възхвалява творението и го превръща в идол, отделяйки го от неговия Създател, той според притчата закопава таланта си в земята. Този възглед, който битува в тези среди, че видите ли Бог ни е дал талант защото ние сме специални, всичко което пишем е докоснато от Бога е абсолютна заблуда на горди хора, които въпреки гордостта си са съгласни да има родова връзка с животинския свят. Странно противоречие. След като пишем за Бог и божествената действителност нека сме коректни.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...