6 sept 2007, 8:57

Когато

  Poesía
652 0 7

И всеки път, когато с теб вървим по междината...

Когато раждайки се, умираме,

без доза грим, без примирение към… лудостта.

Когато младостта е пропиляна...

Когато търсим се, когато се делим,

останали в плен на самотата…

Когато сутрин будим се с целувка,

или когато насаме останем в мрак -

ще можем ли да отстоим на своите идеи

или междината ще е единствен път на нашите мечти?

Когато дълго си говорим

или неистово мълчим…

Когато, може би, надбягваме се с времето

или когато спираме се уморени.

Когато много ни боли…

Когато полетяваме високо, окрилени от мечти,

или когато падаме… жестоко -

но вместо болка, любовта ни окрилява.

…Или обида живота ни вгорчава.

Дали така ще можем още дълго

по общия си път, нагоре, да вървим?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...