Sep 6, 2007, 8:57 AM

Когато

  Poetry
659 0 7

И всеки път, когато с теб вървим по междината...

Когато раждайки се, умираме,

без доза грим, без примирение към… лудостта.

Когато младостта е пропиляна...

Когато търсим се, когато се делим,

останали в плен на самотата…

Когато сутрин будим се с целувка,

или когато насаме останем в мрак -

ще можем ли да отстоим на своите идеи

или междината ще е единствен път на нашите мечти?

Когато дълго си говорим

или неистово мълчим…

Когато, може би, надбягваме се с времето

или когато спираме се уморени.

Когато много ни боли…

Когато полетяваме високо, окрилени от мечти,

или когато падаме… жестоко -

но вместо болка, любовта ни окрилява.

…Или обида живота ни вгорчава.

Дали така ще можем още дълго

по общия си път, нагоре, да вървим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...