6.09.2007 г., 8:57 ч.

Когато 

  Поезия
536 0 7

И всеки път, когато с теб вървим по междината...

Когато раждайки се, умираме,

без доза грим, без примирение към… лудостта.

Когато младостта е пропиляна...

Когато търсим се, когато се делим,

останали в плен на самотата…

Когато сутрин будим се с целувка,

или когато насаме останем в мрак -

ще можем ли да отстоим на своите идеи

или междината ще е единствен път на нашите мечти?

Когато дълго си говорим

или неистово мълчим…

Когато, може би, надбягваме се с времето

или когато спираме се уморени.

Когато много ни боли…

Когато полетяваме високо, окрилени от мечти,

или когато падаме… жестоко -

но вместо болка, любовта ни окрилява.

…Или обида живота ни вгорчава.

Дали така ще можем още дълго

по общия си път, нагоре, да вървим?

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??