10 jul 2009, 12:54

Когато...

  Poesía
1.3K 0 10

                                       Когато...

 

 

 

Когато си отива вечерта

и струните на плачеща китара

партнират си с едно пиано старо

и друга, друга вече е нощта...

Когато гръден глас на чернокож

раздира мрака в мойта душна стая

и тайни знаци иска да извае

като със култов, ритуален нож...

Когато срещу мене на леглото

една жена в съня си тежко диша,

а аз не спирам яростно да пиша

и листът лепне в дланите ми потни....

Когато...

вече молят се за сън

и разум,

и сърце,

и морно тяло,

и всяка фибра в мене е заспала.

Душата ми

                  полита

                             пак навън...

           

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато стихове улавям като манна,
    едва успявайки да ги напиша,
    когато всеки ред ми носи радост
    и не преставам да повтарям,
    че всеки дъх за теб издишам,
    тогава, до прозореца отворен
    ще кацнат пухкавите облаци.
    Не вярвай, че си ангел -
    прибери крилата и...
    тихо, тихо кацай...

    Аплодисменти, Жоре!
  • На един дъх го прочетох. Поздравления и от мен. Сега те откривам.
  • страхотен си
  • Комплименти!
  • благодаря!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...