10 jul 2009, 12:54

Когато... 

  Poesía
1113 0 10

                                       Когато...

 

 

 

Когато си отива вечерта

и струните на плачеща китара

партнират си с едно пиано старо

и друга, друга вече е нощта...

Когато гръден глас на чернокож

раздира мрака в мойта душна стая

и тайни знаци иска да извае

като със култов, ритуален нож...

Когато срещу мене на леглото

една жена в съня си тежко диша,

а аз не спирам яростно да пиша

и листът лепне в дланите ми потни....

Когато...

вече молят се за сън

и разум,

и сърце,

и морно тяло,

и всяка фибра в мене е заспала.

Душата ми

                  полита

                             пак навън...

           

 

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??