Когато...

Poetry

1.3K 0 10

Когато...

Когато си отива вечерта

и струните на плачеща китара

партнират си с едно пиано старо

и друга, друга вече е нощта...

Когато гръден глас на чернокож

раздира мрака в мойта душна стая

и тайни знаци иска да извае

като със култов, ритуален нож...

Когато срещу мене на леглото

една жена в съня си тежко диша,

а аз не спирам яростно да пиша

и листът лепне в дланите ми потни....

Когато...

вече молят се за сън

и разум,

и сърце,

и морно тяло,

и всяка фибра в мене е заспала.

Душата ми

полита

пак навън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Когато стихове улавям като манна,
едва успявайки да ги напиша,
когато всеки ред ми носи радост
и не преставам да повтарям,
че всеки дъх за теб издишам,
тогава, до прозореца отворен
ще кацнат пухкавите облаци.
Не вярвай, че си ангел -
прибери крилата и...
тихо, тихо кацай...

Аплодисменти, Жоре!

2009-07-11T23:57:33+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

На един дъх го прочетох. Поздравления и от мен. Сега те откривам.

2009-07-10T14:53:13+03:00
ananel (Нелиса)

страхотен си

2009-07-10T14:20:00+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Комплименти!

2009-07-10T14:02:16+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

благодаря!

2009-07-10T13:09:55+03:00