Когато...
Когато...
Когато си отива вечерта
и струните на плачеща китара
партнират си с едно пиано старо
и друга, друга вече е нощта...
Когато гръден глас на чернокож
раздира мрака в мойта душна стая
и тайни знаци иска да извае
като със култов, ритуален нож...
Когато срещу мене на леглото
една жена в съня си тежко диша,
а аз не спирам яростно да пиша
и листът лепне в дланите ми потни....
Когато...
вече молят се за сън
и разум,
и сърце,
и морно тяло,
и всяка фибра в мене е заспала.
Душата ми
полита
пак навън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
