16 ago 2007, 20:48

Когато

  Poesía
565 0 1

Когато стиснеш в длани сълзите си,
знай, това съм аз без твоя глас.

Когато видиш смъртта в очите,
тогава ще видиш мен без теб.

Когато викаш, превиваща се от болка,
ще видиш моето лице, викащо хиляди
ветрове, за да те спре.

Тогава ще разбереш,
колко много обичал съм те...!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кейси Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Mmm Браво хубаво стихче и заслужено 6 от мен Като гледам имаш доста талант

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...