Aug 16, 2007, 8:48 PM

Когато

  Poetry
563 0 1

Когато стиснеш в длани сълзите си,
знай, това съм аз без твоя глас.

Когато видиш смъртта в очите,
тогава ще видиш мен без теб.

Когато викаш, превиваща се от болка,
ще видиш моето лице, викащо хиляди
ветрове, за да те спре.

Тогава ще разбереш,
колко много обичал съм те...!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кейси Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Mmm Браво хубаво стихче и заслужено 6 от мен Като гледам имаш доста талант

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...