16.08.2007 г., 20:48

Когато

562 0 1

Когато стиснеш в длани сълзите си,
знай, това съм аз без твоя глас.

Когато видиш смъртта в очите,
тогава ще видиш мен без теб.

Когато викаш, превиваща се от болка,
ще видиш моето лице, викащо хиляди
ветрове, за да те спре.

Тогава ще разбереш,
колко много обичал съм те...!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кейси Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Mmm Браво хубаво стихче и заслужено 6 от мен Като гледам имаш доста талант

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...