29 jul 2005, 6:42

Когато

  Poesía
991 0 5

Когато мъката сърцето ти погълне.
Когато краят на пътеката се вижда.
Когато тъмнината душата ти изпълне.
Когато изход за напред невиждаш.
Когато животът те поставя пред проблеми,
когато ти е трудно да избираш,
когато изоставят те приятели големи,
когато мислиш,че от нищо не разбираш.
Когато подло изиграе те съдбата,
когато вярваш,че всичко си загубил,
когато за помощ протегнал си ръката,
когато виждаш,че всички те оплюват.
Когато искаш истински да поживееш,
когато искаш нещо по-красиво,
когато искаш от сърце да се посмееш,
когато усещаш,че във тебе има нещо диво.
Тогава гордо вдигни си ти главата,
защото на никой живота не е лек.
Знай,такава е съдбата-
господарка,но ти пък си човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...