29 jul 2005, 6:42

Когато

  Poesía
990 0 5

Когато мъката сърцето ти погълне.
Когато краят на пътеката се вижда.
Когато тъмнината душата ти изпълне.
Когато изход за напред невиждаш.
Когато животът те поставя пред проблеми,
когато ти е трудно да избираш,
когато изоставят те приятели големи,
когато мислиш,че от нищо не разбираш.
Когато подло изиграе те съдбата,
когато вярваш,че всичко си загубил,
когато за помощ протегнал си ръката,
когато виждаш,че всички те оплюват.
Когато искаш истински да поживееш,
когато искаш нещо по-красиво,
когато искаш от сърце да се посмееш,
когато усещаш,че във тебе има нещо диво.
Тогава гордо вдигни си ти главата,
защото на никой живота не е лек.
Знай,такава е съдбата-
господарка,но ти пък си човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....