29 jul 2005, 6:42

Когато

  Poesía
989 0 5

Когато мъката сърцето ти погълне.
Когато краят на пътеката се вижда.
Когато тъмнината душата ти изпълне.
Когато изход за напред невиждаш.
Когато животът те поставя пред проблеми,
когато ти е трудно да избираш,
когато изоставят те приятели големи,
когато мислиш,че от нищо не разбираш.
Когато подло изиграе те съдбата,
когато вярваш,че всичко си загубил,
когато за помощ протегнал си ръката,
когато виждаш,че всички те оплюват.
Когато искаш истински да поживееш,
когато искаш нещо по-красиво,
когато искаш от сърце да се посмееш,
когато усещаш,че във тебе има нещо диво.
Тогава гордо вдигни си ти главата,
защото на никой живота не е лек.
Знай,такава е съдбата-
господарка,но ти пък си човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...