hristam (Христина Мачикян)
531 928
29 jun 2017, 16:39

Когато 

  Poesía
504 3 9

Последният добър човек си тръгна,
но никой не разбра какво се случи.
Промъкна се през процепите тъмното
и се отърси, като мокро куче.

Покапа по забравена усмивка,
която в миг повехна и изчезна.
На изгревът в разрошената грива
дълбоки тъмни белези извеза.

Два погледа опръска и дамгоса
в угаснала жарава да изстиват.
Ръце, които с нежност се докосват
накара във юмруци да се свиват.

Превърна тишината във омраза,
а всяка дума – във фалшива песен.
Една новородена пролет смаза
и сви гнездо във сянката на есен.

А някъде, извън света на здрача,
едно дете повярва, че когато
последният добър човек заплаче
сълзата му ще върне светлината.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привет, накефен човеко! "Когато"е дума със специален заряд, повярвай в нея и тя няма да те разочарова.😊
  • кефи... леле...радва... пък аз по заглавието реших - леле - пак некоя неузряла и неосъзната емоция, объркана с друга... а то ... ми готино бе ))) благодаря ))
  • Благодаря ви, момичета! Трогна ме написаното от Димитър, Жанет, цял ден не ме напусна усещането. Явно това стихотворение е трябвало да бъде написано.
  • Трогателен беше жестът ти, Хрис.
    Много силно стихотворение!
  • Хубаво е, Христина! Поздрав!
  • Радвам се, че хареса, Вики! Благодаря ти
  • Чудесно!
  • Благодаря, Маргарита. Детето вярва и в това е силата му. Възрастните малко по малко губим тази способност.
  • Дали? Ще ми се, но... Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??