Когато
Последният добър човек си тръгна,
но никой не разбра какво се случи.
Промъкна се през процепите тъмното
и се отърси, като мокро куче.
Покапа по забравена усмивка,
която в миг повехна и изчезна.
На изгревът в разрошената грива
дълбоки тъмни белези извеза.
Два погледа опръска и дамгоса
в угаснала жарава да изстиват.
Ръце, които с нежност се докосват
накара във юмруци да се свиват.
Превърна тишината във омраза,
а всяка дума – във фалшива песен.
Една новородена пролет смаза
и сви гнездо във сянката на есен.
А някъде, извън света на здрача,
едно дете повярва, че когато
последният добър човек заплаче
сълзата му ще върне светлината.
© Христина Мачикян Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Привет, накефен човеко! "Когато"е дума със специален заряд, повярвай в нея и тя няма да те разочарова.😊
-
кефи... леле...радва... пък аз по заглавието реших - леле - пак некоя неузряла и неосъзната емоция, объркана с друга... а то ... ми готино бе ))) благодаря ))
-
Благодаря ви, момичета! Трогна ме написаното от Димитър, Жанет, цял ден не ме напусна усещането. Явно това стихотворение е трябвало да бъде написано.
-
Трогателен беше жестът ти, Хрис.
Много силно стихотворение! -
Хубаво е, Христина! Поздрав!
-
Радвам се, че хареса, Вики! Благодаря ти
-
Чудесно!
-
Благодаря, Маргарита. Детето вярва и в това е силата му. Възрастните малко по малко губим тази способност.
-
Дали? Ще ми се, но... Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
