5 ago 2016, 11:48  

Когато 

  Poesía » Otra
3238 20 23
Когато вечерта полека пие
последните лъчи на моя ден,
луната щом почти проточи шия
през малкия прозорец затъмнен,
набъбва странно тихата ми стая,
превръща се във кораб без платна.
Понасям се... Къде? Сама не зная -
към древна несънувана страна
с безброй спокойни, слънчеви поляни,
със извори от синя светлина,
с цветя, цъфтящи като тихи рани,
с неща с необяснима същина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??