laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
5.08.2016 г., 11:48 ч.  

Когато 

  Поезия » Друга
3116 20 23

Когато вечерта полека пие

последните лъчи на моя ден,

луната щом почти проточи шия

през малкия прозорец затъмнен,

 

набъбва странно тихата ми стая,

превръща се във кораб без платна.

Понасям се... Къде? Сама не зная -

към древна несънувана страна

 

с безброй спокойни, слънчеви поляни,

със извори от синя светлина,

с цветя, цъфтящи като тихи рани,

с неща с необяснима същина.

 

И ставам бледа и безплътно лека

въздишка, уморена от тъга.

Посока нямам, ала съм пътека

и лунен лъч, сбогуващ се с брега.

 

Когато ден зори, се укротявам,

притихвам примирена и добра.

А после топлината си раздавам,

преди в Безкрая да се  прибера.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??