20 ago 2020, 7:21

Когато... 

  Poesía » Formas graves
1237 5 6

Когато навестяваш моя свят

с лъчите си, разцъфва всеки цвят.

Ухание от все сърце даряваш

на дните ми. Повярвай, съживяваш

красотата. Ти си благодат.

 

Мога ли да бъда по-богат

от това, щом с теб в едно съм слят.

Истинска е любовта. Изгряваш

с негата, когато навестяваш.

 

Раят е далеч и непознат.

С празни приказки не обещаваш

вечния живот. Ти притежаваш

животворен, сладък аромат.

Пръсват се съмнения и хлад

душата ми, когато навестяваш.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??