20.08.2020 г., 7:21

Когато...

2K 5 6

Когато навестяваш моя свят

с лъчите си, разцъфва всеки цвят.

Ухание от все сърце даряваш

на дните ми. Повярвай, съживяваш

красотата. Ти си благодат.

 

Мога ли да бъда по-богат

от това, щом с теб в едно съм слят.

Истинска е любовта. Изгряваш

с негата, когато навестяваш.

 

Раят е далеч и непознат.

С празни приказки не обещаваш

вечния живот. Ти притежаваш

животворен, сладък аромат.

Пръсват се съмнения и хлад

душата ми, когато навестяваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...