Когато…

Когато завалят тревожни мисли,

когато егото загложди грозно в мен,

размахало в несвяст ръце нечисти

с желание да ме окаля в своя плен,

очи протягам горе към небето.

Приижда облак с дъжд на свобода

и ударите неспокойни от сърцето

навлизат бавно в кротката река.

Когато ме притиснат тежки мисли

и мрежите си злобни заплетат,

самосъжаленията се разнищват,

готови с връзките си да ме задушат.

Към Тебе гледам, Словото Ти пия,

припомням си за славното Ти дело,

че нищо временно не може да надвие,

сърцето тупкащо във Истината, смело.

Когато болки в болката връхлитат

и съм готова сякаш да се счупя,

поглеждам кръста, ужаса утихва

при мисълта, че Бог ме е откупил.

Когато дойдат урагани разбеснели,

Ти ми напомняш имаш власт над всичко.

За миг нагласите ми жалки, утеснели,

смълчаваш бързо със едничка сричка.

Когато логиката в мене заговори

с „реалността“ на доводи човешки,

знам нелогичността смъртта пребори,

строши на две веригите ѝ тежки.