2 sept 2023, 12:38

Когато 

  Poesía » De amor
392 3 4

Не знам дали ти казах.

Премълчах ли?

Понякога мълчането е пясък.

Самотни улици, а чух гълчава.

Дали врабчета или лястовици?

Не знам дали ти писах.

Не разбрах ли –

не че любовта е многолика,

а че малко страх ме е

да не помислиш, че те викам.

Какво като помислиш.

Някой тръгва

и сам-самин обръща планините.

Не зная как го прави.

Не видях ли,

че в него плачат нощем тишините?

Не чух и не видях.

Но щом се съмне,

у мене тишината ще се кротне

и може би ще чуя и сълзите си

във малко по-мажорна нота.

Върви да преобръщаш и да вярваш!

Планетата е малка – ще успееш!

Страхът е за да мога да се радвам,

когато пак започна да живея.     

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красива, дълбока, неочаквана поезия!
  • “ Страхът е за да мога да се радвам,
    когато пак започна да живея. “ Много вярно! Прекрасно стихотворение!
  • Аз по принцип не изразявам мнение за любовни текстове, понеже са доста лични и преживяни. Но това ми хареса, защото не е натоварващо с любовни тъги, разлъки и прочие скучнотии, само едно “е” е добре да се премести в края на третото изречение.
  • Браво, Ели!👍🌹
Propuestas
: ??:??