elenabili (Елена Биларева)
298 2386
2.09.2023 г., 12:38 ч.

Когато 

  Поезия » Любовна
391 3 4

Не знам дали ти казах.

Премълчах ли?

Понякога мълчането е пясък.

Самотни улици, а чух гълчава.

Дали врабчета или лястовици?

Не знам дали ти писах.

Не разбрах ли –

не че любовта е многолика,

а че малко страх ме е

да не помислиш, че те викам.

Какво като помислиш.

Някой тръгва

и сам-самин обръща планините.

Не зная как го прави.

Не видях ли,

че в него плачат нощем тишините?

Не чух и не видях.

Но щом се съмне,

у мене тишината ще се кротне

и може би ще чуя и сълзите си

във малко по-мажорна нота.

Върви да преобръщаш и да вярваш!

Планетата е малка – ще успееш!

Страхът е за да мога да се радвам,

когато пак започна да живея.     

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива, дълбока, неочаквана поезия!
  • “ Страхът е за да мога да се радвам,
    когато пак започна да живея. “ Много вярно! Прекрасно стихотворение!
  • Аз по принцип не изразявам мнение за любовни текстове, понеже са доста лични и преживяни. Но това ми хареса, защото не е натоварващо с любовни тъги, разлъки и прочие скучнотии, само едно “е” е добре да се премести в края на третото изречение.
  • Браво, Ели!👍🌹
Предложения
: ??:??