Не знам дали ти казах.
Премълчах ли?
Понякога мълчането е пясък.
Самотни улици, а чух гълчава.
Дали врабчета или лястовици?
Не знам дали ти писах.
Не разбрах ли –
не че любовта е многолика,
а че малко страх ме е
да не помислиш, че те викам.
Какво като помислиш.
Някой тръгва
и сам-самин обръща планините.
Не зная как го прави.
Не видях ли,
че в него плачат нощем тишините?
Не чух и не видях.
Но щом се съмне,
у мене тишината ще се кротне
и може би ще чуя и сълзите си
във малко по-мажорна нота.
Върви да преобръщаш и да вярваш!
Планетата е малка – ще успееш!
Страхът е за да мога да се радвам,
когато пак започна да живея.
© Елена Биларева Все права защищены