Когато
Не знам дали ти казах.
Премълчах ли?
Понякога мълчането е пясък.
Самотни улици, а чух гълчава.
Дали врабчета или лястовици?
Не знам дали ти писах.
Не разбрах ли –
не че любовта е многолика,
а че малко страх ме е
да не помислиш, че те викам.
Какво като помислиш.
Някой тръгва
и сам-самин обръща планините.
Не зная как го прави.
Не видях ли,
че в него плачат нощем тишините?
Не чух и не видях.
Но щом се съмне,
у мене тишината ще се кротне
и може би ще чуя и сълзите си
във малко по-мажорна нота.
Върви да преобръщаш и да вярваш!
Планетата е малка – ще успееш!
Страхът е за да мога да се радвам,
когато пак започна да живея.
© Елена Биларева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз по принцип не изразявам мнение за любовни текстове, понеже са доста лични и преживяни. Но това ми хареса, защото не е натоварващо с любовни тъги, разлъки и прочие скучнотии, само едно “е” е добре да се премести в края на третото изречение.
-
Браво, Ели!👍🌹
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
когато пак започна да живея. “ Много вярно! Прекрасно стихотворение!