Когато...

Измерва се времето наше и мярката

сме самите ние, разказали някъде във влака

от живота си няколко запомнящи се щриха:

на непознатия, на болния, на търсещия-

верен приятел, спасителен лек или спътник в живота.

Когато не знаем защо, но въпреки това

говорим пред непознати, сякаш се разделяме

с горчивината и олеква ни дори малко-

колкото грахово зърно на душата.