Измерва се времето наше и мярката
сме самите ние, разказали някъде във влака
от живота си няколко запомнящи се щриха:
на непознатия, на болния, на търсещия-
верен приятел, спасителен лек или спътник в живота.
Когато не знаем защо, но въпреки това
говорим пред непознати, сякаш се разделяме
с горчивината и олеква ни дори малко-
колкото грахово зърно на душата.