14 may 2009, 7:43

Когато 

  Poesía
663 0 10

Когато осъзная, че съм повече

от поредния ангел с прекършени крила

и се поуча от болката -

да играя умело всякакви роли.

Когато вместо сълзи

отронвам черни водопади,

защото съм разярена от делника. . .

Когато сутрин закусвам завистливи души

и с желание чакам вечерята -

поредната глупава лъжа.

И съм сита… от грозното.

Когато загубя свойте розови очила

и получа прозрение за сивото.

И спра да бъда огледало

на просещи, бездомни кучета.

Когато не открехвам врати,

а с лекота ги затръшвам -

като теб и него, и нея…

Тогава, ела!

Поискай ме! Бъди с мен!

Сега не съм достатъчно добра!

Щриховам слънца всяка вечер

и неканена се приютявам в тях.

Пеперуди често сплитат ми косите

и гоним се по южния ни бряг.

Къпя се в мечтите си

и плувам в океани от илюзии.

Уча дяволи да подражават на ангели

и съживявам приятелски души - загинали.

Не живея като теб,

но по-жива съм от всякога.

В бели завивки заспивам

и будя се от шепота на мама. . .

Невидимите цветя на верандата поливам

с надежда, че от любовта ми ще поникнат -

истински като в приказките.

 

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лирическата героиня е наранена, откъсната от реалността, замечната, но не депресирана а дръзка и обнадеждена.. хубаво настроение носи стихотворението. Браво!
  • Прекрасен стих,Веси!!!
    Поздрав и прегръдка,мила!!!
  • Наистина съжалявам че толкова се забавих с коментара...Това спря дъха ми, не го казвам защото те обичам Целувки мило
  • По нещо си приличаме, а именно че живеем в един и същ век. А той е отминал болезнено. НО все пак е хубав, кипричен.
  • супер!
  • "Когато сутрин закусвам завистливи души

    и с желание чакам вечерята -

    поредната глупава лъжа.

    И съм сита… от грозното."

    Страхотно стихотворение си написала, мила!
    Много ми харесва, защото е истинско, лично, съкровено и казва нещо много важно-днес ценностите са изкривени и истинските, добрите хора не могат да бъдат оценени.Прегръщам те!
  • невероятно хубаво...
    мила Веселина, много ме радваш.
  • Чудесен стих... топъл и вълшебен...
    Поздрави, Веселина!
Propuestas
: ??:??