Когато
Когато осъзная, че съм повече
от поредния ангел с прекършени крила
и се поуча от болката -
да играя умело всякакви роли.
Когато вместо сълзи
отронвам черни водопади,
защото съм разярена от делника. . .
Когато сутрин закусвам завистливи души
и с желание чакам вечерята -
поредната глупава лъжа.
И съм сита… от грозното.
Когато загубя свойте розови очила
и получа прозрение за сивото.
И спра да бъда огледало
на просещи, бездомни кучета.
Когато не открехвам врати,
а с лекота ги затръшвам -
като теб и него, и нея…
Тогава, ела!
Поискай ме! Бъди с мен!
Сега не съм достатъчно добра!
Щриховам слънца всяка вечер
и неканена се приютявам в тях.
Пеперуди често сплитат ми косите
и гоним се по южния ни бряг.
Къпя се в мечтите си
и плувам в океани от илюзии.
Уча дяволи да подражават на ангели
и съживявам приятелски души - загинали.
Не живея като теб,
но по-жива съм от всякога.
В бели завивки заспивам
и будя се от шепота на мама. . .
Невидимите цветя на верандата поливам
с надежда, че от любовта ми ще поникнат -
истински като в приказките.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Лирическата героиня е наранена, откъсната от реалността, замечната, но не депресирана а дръзка и обнадеждена.. хубаво настроение носи стихотворението. Браво!
-
Прекрасен стих,Веси!!!
Поздрав и прегръдка,мила!!! -
Наистина съжалявам че толкова се забавих с коментара...Това спря дъха ми, не го казвам защото те обичам
Целувки мило -
По нещо си приличаме, а именно че живеем в един и същ век. А той е отминал болезнено. НО все пак е хубав, кипричен.
-
-
супер!
-
"Когато сутрин закусвам завистливи души
и с желание чакам вечерята -
поредната глупава лъжа.
И съм сита… от грозното."
Страхотно стихотворение си написала, мила!
Много ми харесва, защото е истинско, лично, съкровено и казва нещо много важно-днес ценностите са изкривени и истинските, добрите хора не могат да бъдат оценени.Прегръщам те! -
невероятно хубаво...
мила Веселина, много ме радваш. -
-
Чудесен стих... топъл и вълшебен...
Поздрави, Веселина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
