Когато
Когато осъзная, че съм повече
от поредния ангел с прекършени крила
и се поуча от болката -
да играя умело всякакви роли.
Когато вместо сълзи
отронвам черни водопади,
защото съм разярена от делника. . .
Когато сутрин закусвам завистливи души
и с желание чакам вечерята -
поредната глупава лъжа.
И съм сита… от грозното.
Когато загубя свойте розови очила
и получа прозрение за сивото.
И спра да бъда огледало
на просещи, бездомни кучета.
Когато не открехвам врати,
а с лекота ги затръшвам -
като теб и него, и нея…
Тогава, ела!
Поискай ме! Бъди с мен!
Сега не съм достатъчно добра!
Щриховам слънца всяка вечер
и неканена се приютявам в тях.
Пеперуди често сплитат ми косите
и гоним се по южния ни бряг.
Къпя се в мечтите си
и плувам в океани от илюзии.
Уча дяволи да подражават на ангели
и съживявам приятелски души - загинали.
Не живея като теб,
но по-жива съм от всякога.
В бели завивки заспивам
и будя се от шепота на мама. . .
Невидимите цветя на верандата поливам
с надежда, че от любовта ми ще поникнат -
истински като в приказките.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Костадинова Все права защищены
Целувки мило
