24 ene 2012, 17:47

Когато часовникът отброява...

  Poesía
1.3K 0 21

Когато часовникът отброява
секунди, минути, час след час...
Неосъзнато животът отминава,
като легенди, изгубени в Атлас.

Секунди - миг в забрава.
Летяща частица дихание.
Болезнен вик довява
горяща искрица желание.

Минути - споменът в броене.
Изваяни във форма на сълза.
Трепти страхът в изтекло време,
промени от преди до старостта.

Час след час - движение напред.
Коси от мъдрост посивели.
Глас без глас, безсилие, обед,
въпроси, скорост, отвъд предели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • petna10laleta (Таня Ив) Благодаря ти Таня!
  • И твоят стих сякаш е" изваян с форма на сълза" ! Впечатлена съм!
  • kustilka (Симона Димова)Благодаря ти Симона приятно ми е вниманието ти! Поздрав сърдечен и от мен!
  • Ели, доста време не бях се появявала тук и виждам , че много съм загубила ! Прекрасно е ! Поздравявам те сърдечно!
  • Сърдечна благодарност за топлите думи!
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    bojilova1 (Петя Божилова)

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...