Jan 24, 2012, 5:47 PM

Когато часовникът отброява...

  Poetry
1.3K 0 21

Когато часовникът отброява
секунди, минути, час след час...
Неосъзнато животът отминава,
като легенди, изгубени в Атлас.

Секунди - миг в забрава.
Летяща частица дихание.
Болезнен вик довява
горяща искрица желание.

Минути - споменът в броене.
Изваяни във форма на сълза.
Трепти страхът в изтекло време,
промени от преди до старостта.

Час след час - движение напред.
Коси от мъдрост посивели.
Глас без глас, безсилие, обед,
въпроси, скорост, отвъд предели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

  • petna10laleta (Таня Ив) Благодаря ти Таня!
  • И твоят стих сякаш е" изваян с форма на сълза" ! Впечатлена съм!
  • kustilka (Симона Димова)Благодаря ти Симона приятно ми е вниманието ти! Поздрав сърдечен и от мен!
  • Ели, доста време не бях се появявала тук и виждам , че много съм загубила ! Прекрасно е ! Поздравявам те сърдечно!
  • Сърдечна благодарност за топлите думи!
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    bojilova1 (Петя Божилова)

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...