24.01.2012 г., 17:47

Когато часовникът отброява...

1.3K 0 21

Когато часовникът отброява
секунди, минути, час след час...
Неосъзнато животът отминава,
като легенди, изгубени в Атлас.

Секунди - миг в забрава.
Летяща частица дихание.
Болезнен вик довява
горяща искрица желание.

Минути - споменът в броене.
Изваяни във форма на сълза.
Трепти страхът в изтекло време,
промени от преди до старостта.

Час след час - движение напред.
Коси от мъдрост посивели.
Глас без глас, безсилие, обед,
въпроси, скорост, отвъд предели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • petna10laleta (Таня Ив) Благодаря ти Таня!
  • И твоят стих сякаш е" изваян с форма на сълза" ! Впечатлена съм!
  • kustilka (Симона Димова)Благодаря ти Симона приятно ми е вниманието ти! Поздрав сърдечен и от мен!
  • Ели, доста време не бях се появявала тук и виждам , че много съм загубила ! Прекрасно е ! Поздравявам те сърдечно!
  • Сърдечна благодарност за топлите думи!
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    bojilova1 (Петя Божилова)

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...