24 янв. 2012 г., 17:47

Когато часовникът отброява...

Поэзия

1.3K 0 21

Когато часовникът отброява
секунди, минути, час след час...
Неосъзнато животът отминава,
като легенди, изгубени в Атлас.

Секунди - миг в забрава.
Летяща частица дихание.
Болезнен вик довява
горяща искрица желание.

Минути - споменът в броене.
Изваяни във форма на сълза.
Трепти страхът в изтекло време,
промени от преди до старостта.

Час след час - движение напред.
Коси от мъдрост посивели.
Глас без глас, безсилие, обед,
въпроси, скорост, отвъд предели...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

elenasim1 (Елeна)

petna10laleta (Таня Ив) Благодаря ти Таня!

2012-02-06T16:35:08+02:00
petna10laleta (Таня Ив)

И твоят стих сякаш е" изваян с форма на сълза" ! Впечатлена съм!

2012-02-06T00:29:15+02:00
elenasim1 (Елeна)

kustilka (Симона Димова)Благодаря ти Симона приятно ми е вниманието ти! Поздрав сърдечен и от мен!

2012-01-28T09:20:59+02:00
kustilka (Симона Димова)

Ели, доста време не бях се появявала тук и виждам , че много съм загубила ! Прекрасно е ! Поздравявам те сърдечно!

2012-01-28T01:09:21+02:00
elenasim1 (Елeна)

Сърдечна благодарност за топлите думи!
mariniki (Магдалена Костадинова)
bojilova1 (Петя Божилова)

2012-01-27T12:16:15+02:00