Когато чаят кипне...

Коварна нощ, по-черна от очите ти,

в безкрайност се стопи и ме погълна,

във прашно бездихание се свих

и те преглътнах...

Заседна ми и някъде в пространството

помежду разум и сърце остана.

Обичам те спокойно като старост

и трескаво те стържа, като глад.

Прощавай ми, чернилката във мислите

понякога е силна и натрапчива,

а друг път я изпушвам вън на стълбите...

Коварна нощ, болезнени дихания

и вяра, че от утре ще сме други,

когато чаят кипне...

и с нежен аромат ще се целунем...