Jan 15, 2013, 1:56 PM

Когато чаят кипне...

  Poetry
1.1K 0 0

Коварна нощ, по-черна от очите ти,

в безкрайност се стопи и ме погълна,

във прашно бездихание се свих

и те преглътнах...

Заседна ми и някъде в пространството

помежду разум и сърце остана.

Обичам те спокойно като старост

и трескаво те стържа, като глад.

Прощавай ми, чернилката във мислите

понякога е силна и натрапчива,

а друг път я изпушвам вън на стълбите...

 

Коварна нощ, болезнени дихания

и вяра, че от утре ще сме други,

когато чаят кипне...

и с нежен аромат ще се целунем...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...