Когато чаят кипне...
1.1K
0
0
Коварна нощ, по-черна от очите ти,
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството
помежду разум и сърце остана.
Обичам те спокойно като старост
и трескаво те стържа, като глад.
Прощавай ми, чернилката във мислите
понякога е силна и натрапчива,
а друг път я изпушвам вън на стълбите...
Коварна нощ, болезнени дихания
и вяра, че от утре ще сме други,
когато чаят кипне...
и с нежен аромат ще се целунем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
