diesto (Данаил Антонов)
979 525
7 ago 2019, 18:10

Когато чудесата не заспиват... 

  Poesía » De amor, Del paisaje
1571 11 17

Онази нощ бе тъмновиолетова. 

Гореща, сякаш слънцето не си отива. 

И чудех се, коя ли е планетата, 

в която Ти навярно се намираш... 

Все още леко парят керемидите. 

"Щурците" ми напяват Лунна вечер. 

Танцуващи светулки мамят прилепи, 

а девет котешки живота - вечност... 

И там до почернелия комин, 

се чудя как живял съм зад прозореца, 

и как безброят, прелестни звезди, 

събрали са в мечтите ми, съкровище... 

Тогава беше нощ на предсказания. 

Погалих тишината, сякаш теб. 

Молитвите ми - влюбено мълчание, 

са стигнали до твоето сърце... 

Под покривите нейде из града, 

се върнах тъй спокоен, че те има, 

но всеки ден, ще чакам до нощта. 

Тогава чудесата не заспиват... 

 

Стихопат.

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

"От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!" »

7 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??